Остави ме пустуш;

Необятен разказ

Под лъчите на луната

Сливащи целувки със зората...

Някъде в сумрака

 Страстен писък,

Подлудяващ само с допир,

Объркващ като Омир;

Ръцете - парещи от ярост...

Липсва клането бурно-

Сякаш бяхме в Сингапур...

Ти знаеш, че мога още много.

Дай ми много - искам всичко.

Обичам начина, по който ме разкъсваш - 

Толкова порочно,

Толкова без думи...