Не бе спомен тих... Не бе глуха страст... Бе чистота в стих И лъчист контраст. Не бе малка дупка... Не бе скрит шаблон... А бе лека кръпка На стария ми понталон. Не бе лист отвеян... Не бе сняг тъй чист... Сълза бе в океан И пумпал тревист. Не бе мое и твое, А бе на мен и света... Когато попиташ какво е, Ще кажа, че те искам сега...