И когато завали -
Остави ме пустуш;
Необятен разказ

 Нощ след нощ  -
светът остава все тъй лош.
Ден след  ден -

Кръстопът пред мен стои,
Пресичащ всичките ми равнини,
Изгарящ кожата ми пак виси

В призрачен сумрак
котенце се крие - дзак!
Той - бездомник - се приви,

Не мога да преглътна тънката обида...
Пука ли ти някак си за мен?
Чувство на незначителна гнида,

Обожавам, обожавам, обожавам...
Влюбена в нежните снежинки, разтапящи се по бледа кожа...
В допира смръзяващ и съживяващ ...

Когато бурята притихне, ще видиш ли слънце през сълзите?
Когато дъждът зарумули, ще усетиш ли вкуса на мечтите?
Ще изплуваш ли сам от океана, напиращ на придойде?

Какво ли би било, ако мръкне сутринта и слънце изгрее през нощта или когато снега стопи топлината, виждайки бялото в реката, или може би, когато рибите летят и видят върха на планината, когато прасетата мълчат и чуват шума от брезата, ил...

Искам, когато времето навън се мръщи,
да усещам домашния уют на вкъщи.
В липата цъфнала на двора

Червени завеси, залез зад тях.
Скри се бавно мрачният монах.
На синя алея с прозорец зад тях,

Чувствал ли си се сякаш главата ти тежи?
Но не от умора, не!
Нещо друго във въздуха се носи!

И когато в тъмното потъна
И когато падне мрак
Тогава при тебе ще се върна